Тръгваме за Люцерн рано сутринта / около 7 часа/ с влак, като правим задължителната смяна на централната гара, тъй като пътуваме от квартал на Берн или „нашето село” както го нарича братовчедка ми. Пътуването е много приятно, като панорамна обиколка на страната. Както ни обясниха, а и в последствие сами забелязахме, между две населени места влаковете пътуват по различни линии и маршрути, така че се случваше на отиване да минем през един пейзаж, а на връщане през друг.....което за нас беше добре дошло! За Люцерн ни бяха избрали много живописно трасе.

Минаваме покрай зелени поля, по които пасат чисти и сякаш току що изкъпани крави, и дори спираме на малка гара, където пред прозореца ни се изправя табелата на известната фабрика за бисквити Kambly. Обмислях дълго да я включа в програмата, тъй като има възможност за посещение на фабриката и безплатна дегустация в магазина, дори има специален влак с логото и между Берн и нея, в който също се сервират бисквити.....но предпочетохме други дестинации и се отказах. И изведнъж – ето я пред прозореца, поне я зърнах от близо!


         Навсякъде из влака са поставени малки безплатни вестници, издавани от ЖП компанията с дневните новини и акценти. Швейцарците масово ги четяха. Те пътуват много, на тълпи, изумително е.
           След пътуване около час и двадесет минути пристигаме на централната гара в Люцерн. Вече съм специалистка и най-напред търся Туристическия информационен център, от където се снабдявам с карта и пътеводител за града и околностите. Всички материали са безплатни ,същевременно много красиви и полезни. Намирането му не е никак трудно, както и на всичко останало в тази страна, има множество табели и стрелки. Рано е, леко ръми и е доста мрачно, сякаш целия град е загърнат в пелена от ситни капки и изпарения. Обстановката е почти мистична. Излизаме през централния вход, макар че от туристическото бюро има изход към улицата. Целта ни е да видим входната арка на старата изгоряла преди години гара.


       Цялата сграда е изградена на ново по проект на известния архитект Сантяго Калатрава, малко по-назад от красивата каменна арка, която е запазена и се е превърнала в един от символите на града. В ляво от гарата се намира KKL Lucerne или културния център на града.


          В модерната сграда, почти изцяло от стъкло и разположена на брега на самото езеро, се провеждат изложби, концерти и други културни изяви. Ако минете през арката и продължите направо, се озовавате точно пред пристана, от който тръгват всички круизни корабчета из езерото. Заради лошото време това преживяване отпадна от програмата ни (но успяхме да го реализираме няколко дни по-късно в Цюрих) и продължихме по моста, опасан с пъстри знамена, който ни отведе на отсрещния бряг на река Reuss.




            За наш късмет точно във вторник се провежда седмичния пазар на продукция от цялата страна – зеленчуци, плодове, салами, сладкиши, сирена. Всички стоки са красиво подредени като за изложба и тъй като повечето не са популярни у нас изживяването е като в приказка, а разговорите на сергиите се водят ту на немски, ту на италиански, в зависимост от коя част на страната е производителя.







        В реката и езерото плуват лебеди и патици, някои от които невъзмутимо се разхождат по тротоара и обикалят посетителите на заведенията с надежда да бъдат почерпени. След като си набелязах един интересен зеленчук и започна да ръми вече беше време да се разходим по прочутия Капелбрюке или в превод Покрития мост.



          Символиката му като защитник на града и вярата му през годините се поддържа и днес, а целия мост е изпъстрен с религиозни сцени и покрит с цветя. Приятно е да повървиш по моста и да гледаш към града, разположен по двата бряга на реката. Хубаво е, че въпреки многото туристи – предимно японци и американци, е запазен автентичния му вид.





Сградата на кметството в Люцерн

     Леко премръзнали влязохме в Йезуитската църква, намираща се в непосредствена близост, на чиято величествена барокова фасада не успяхме изцяло да се насладим поради течащите ремонтни дейности и опаслите я скелета и мрежи. Над тях обаче се извисяваха типичните за нея два луковидни купола.



        В сградата, построена през 1666г , ни посрещна много приятно изпълнение на църковния орган и под звуците му направихме кратка почивка, наложена по-скоро от метеорологичните условия, отколкото от умора. Църквите в Люцерн са с най-красивия интериор от всички, които разгледахме в Швейцария. Града е подчертано католически и това се отразява и на почивните дни – големите църковни празници там са официални почивни дни, за разлика от останалите Шейцарски кантони.
       Следващата ни спирка беше Ritter Palace, намиращ се точно зад църквата, в който днес се помещава Местния парламент. Откакто посетих кметството и пощата във Валенсия имам слабост към тези обществени сгради в Европа. Те обикновено не са в списъка със забележителностите, но винаги заслужават внимание. От една страна почти по правило за тях са избрани интересни сгради с архитектурна стойност и от друга винаги ми е интересно да видя как е организирано общуването с администрацията в една страна. В тези сгради задължително посещавам тоалетната – първо за да видя дали е достъпна за обикновените граждани – да, винаги са достъпни, и второ за да видя в какво състояние са. Тези бяха толкова уютни, че може да легнеш и да спиш в тях. Между другото в Люцерн имаше отделен пътеводител за т.нaр. Friendly Toilet. Никой не ни погледна странно, не ни попита какво търсим там или нещо подобно. Няма и охрана на входа, със сигурност има камери, но никой не ти внушава усещането, че си натрапник.
       В непосредствена близост е и Францисканската църква, също с много богат интериор и много приятна, даже мога да кажа най-красивата. И тук свиреше органа.







        Залутахме се из тесните и мокри улички на града, сред къщите, покрити с пъстри рисунки. За щастие тълпите туристи се разредиха с отдалечаването ни от прочутия мост и езерото.


      Минахме покрай съоръжението „Иглата“, с което се коригира нивото на реката при нужда и се отправихме към крепостната стена на Люцерн, от която са запазени и няколко наблюдателни кули, всяка различна от другата.



     Първата кула е разположена на брега на езерото и е като порта, от която се е влизало в града. В нашия случай излязохме от централната част, естествено без да искаме, и се озовахме в много приятенна жилищна зона с еднофамилни къщи и градинки. След обиколки в подножието на градските порти успяхме да открием вход в една от кулите, ама наистина много секретен и се изкачихме до върха, от където се вижда целия град, езерото и околните планини. В хубаво време със сигурност гледката би била още по-впечатляваща. Катеренето отново беше изртощително, но не може да се сравни по нищо с това от предходния ден в катедралата.













       Продължихме разходката и из улиците от другия бряг на реката, покрай кметството и преминахме през няколко площада с типичните фонтани. Тук отново, както и на други места в Европа, хората бяха сигурни, че съм испанка.











      В пътеводителя от гарата има две рекламни страници – едната на магазин за сувенири Casa Grande и една на сладкарница, които при представянето си в обекта носят на притежателя си подарък ключодържател и пакетче бонбони. Намерихме ги, и в двата ни предоставиха с усмивка обещаните подаръци, въпреки че от магазина за сувенири не закупихме нищо. Сладкарницата беше много впечатляваща, както и много други, които в последствие видяхме и в Берн, и в Цюрих.













     Опитахме някакви сладкиши, нямащи аналог у нас, и седнахме да пием кафе в една от големите вериги супермаркети – COOP. Време беше и отново да се стоплим, защото дъжда ту спираше, ту се подновяваше отново. Разходихме се явно по главната търговска улица, посбутахме се с тълпата, разгледахме още някой и друг магазин за бисквити и се отправихме към друг от символите на Люцерн – Паметника на Лъва.


      Разходката до там е доста приятна, намира се в район, където са съсредоточени и други интересни обекти – Gletcher Garten и Bubaraki panorama. И за двете е необходимо време за да се разгледат, а вече наближаваше 15:30 часа и трябваше да се връщаме към гарата, за да се пътуваме обратно към Берн, за това се полюбувахме на Лъва, изсечен в скалата и езерцето пред него, в което пуснахме и по някоя монета…….. По обратния път минахме покрай много магазини за часовници и бижута...все пак сме в Швейцария.



         Когато се върнахме на мястото, на което беше разположен пазара сутринта, него вече го нямаше, а и не личеше да е имало такъв. Всичко беше прибрано и почистено. Успях все пак да намеря в страни други, явно постоянни щандове със зелeнчуци, от където закупих за 6 франка еднин подобен на маруля зеленчук – с кремави листа, напръскани с лилаво, мисля че се казваше Castelfranсo.



      Много е крехък и се оказа вкусен, когато приготвихме салата от него вечерта. Пътуването обратно беше много приятно, на втория етаж на влака, в сепаре с диван…..а когато в безупречно чистата тоалетна от чешмата текна и топла вода, вече ми идваше да се разплача…… Радвам се и съм благодарна, че успях да посетя и усетя Люцерн. От години гледам замечтано снимката на покрития мост и водната кула, плувнали сред цвятя и огряни от слънчевите лъчи. До скоро не мислех, че ще ги видя на живо. Въпреки лошото време успяхме да обиколим и да рагледаме знаковите за града места, сгради и паметници. Неописуемо удоволствие е да се разхождаш из улиците с изрисувани фасади на сградите и просто да зяпаш. Красив и стори ми се спокоен град, въпреки организираните групи туристи, които тук изобилстваха на фона на сънливия Фрайбург от предходния ден. Несъмнено има още много, което не можах да взема от Люцерн, а исках – да пътувам с корабче из езерото до малката гара, от която тръгва най-стръмната зъбчата железница към върха на планината Пилатус, да разгледам околността от специално изградената на върха платформа и да се спусна с модерния кабинков лифт от другата и страна .......но това занятие изисква още един ден време, хубава видимост, подходящо облекло и обувки ...и също остана за друг път, дано има такъв.
          Следващите два дни ще посветим изцяло на Берн.....

Инфо: Билетите ни за влака от Берн до Люцерн и обратно струваха по 25 CHF на човек - 25% от редовната цена по схемата, описана в първа част.

Наистина е добре написано. Умееш да разказваш. Ние бяхме в Люцерн малко след вас, но времето беше прекрасно. И обратно. В Берн ни вяла ситен дъжд, но поне там тротоарите са покрити и това не беше голям проблем.
Ще очаквам и частта за Берн.